отново виждам твоят силует.
Усещам, ухание незабравимо,
но май мираж е веч.

Така далеч съзирам те,
че може би, сълзите размиват
твоят силует.
Превръщат го в мираж.

Но тоз мираж,
достатъчен е днес,
за да бленувам 
и търся те навред.

Дали ще бъдеш мираж,
илюзия безкрайна,
това оставям в твоите ръце, 
а аз ще бъда тук, за да те срещна отдалеч.