И ето събуждам се,
до мен си ти.
Поглеждам в твоите очи,
а в тях напира мъничка, 
възкръстнала сълза, 
от радост или пък от мъничко тъга,
че само след броени дни,
ще бъдем разделени, 
отново аз и ти.

Но, моля те поспри, 
за обич,нивга не се тъжи,
когато две сърца, 
макар и разделени от мили
или от пътища безчет,
протягат своите ръце един към друг.
И чак тогава мечтите сливат се в една, 
която бури, урагани, ветрове,
отнасят там където нявга,
ще бъдем отново заедно и аз и ти.

Блеки, помпата!!!